Как да се държим на погребение?

Всяко погребение е изпитание – разбира се най-вече за хората, които са загубили най-близкия си, но също така и за всички присъстващи. Излагането на показ на тялото на починалия човек по време на погребение е нещо, което не всеки може да понесе лесно. Хората не са създадени да приемат нормално смъртта, поне не, ако водят нормален живот. Хомо сапиенс в масовия си вид е настроен да не мисли за края на дните си и всяка смърт го изненадва сякаш е нещо, за което досега не е знаел, че съществува. И въпреки това дори, когато срещне смъртта, човек не я приема насериозно, докато не отиде на…погребение.

Мъртвото тяло е нещо ужасно странно и неестествено. Въпреки всички усилия, които са положили хората, които се грижат за външния вид на покойниците преди погребение, това, което виждаме, е нещо напълно различно и далечно от човека, когото сме познавали и за съжаление вече сме загубили. Всъщност, това, което установяваме, виждайки това, което виждаме, е, че със сигурност този, когото сме познавали приживе, вече го няма там, в това тяло. Дори преди да се извърши самото погребение. Голяма помощ в трудния момент с организацията извършват агенциите за организиране на погребение.

Мъчителното е, че дори да не ни харесва, трябва да минем близо до ковчега и да се простим с починалия. Въпреки това обаче е прието това да се прави като знак за почит по време на погребение. Не е нужно да се застоявате на това място. Просто поставете цветята в ковчега, спрете се за няколко секунди и отминете. След това е задължително да се изкажат съболезнования на близките, които са наредени от другата страна. Някои хора се чувстват много неловко по време на погребение, не знаят какво да кажат, вече са изказали съболезнованията си или просто се притесняват от мъката на другите и това дали не им досаждат. Въпреки всичко трябва да го направите. В много случаи, включително и по време на погребение, най-доброто, което може да се използва в комуникацията са клишетата. И няма кака иначе. Изрази като „Много съжалявам!”, „Моите съболезнования!” са нещо, което просто няма с какво да се замени по време на погребение.

Някои хора се чувстват длъжни да плачат по време на погребение, дори ако точно в този момент не изпитват потребност от това. Това не трябва да се прави. Не е задължително при погребение тъгата да се изразява със сълзи, още повече, че може допълнително да разстрои и други хора. Това обаче, което със сигурност не трябва да се прави, е да се водят сладки приказки с околните. Не че може да се избегне размяната на по няколко думи с познати, но не трябва да се прекалява, защото човек без да иска може да започне да си говори неща, които за предизвикат и усмивка на лицето му. В този смисъл и мълчанието е вид траур и по-добре да изберем него по време на погребение, отколкото многото приказки.

Източник: Погрeбална агенция Акропол